Прабългарите през 5-6 век са разделени на две големи групи — кутригури, западно от река Дон, и утигури, източно от нея. Утигурите са по-отдалечени от Източната Римска империя и сведенията за тях са по-малко. Кутригурите водят продължителни войни с Империята, като неколкократно заплашват самата столица Константинопол. В средата на 6 век утигурите се намесват в тези войни на страната на Империята, а малко по-късно прабългарите са подчинени от авари и гоктюрки. В края на 6 век утигурските племена образуват държавата Велика България североизточно от Черно море.
Взаимоотношенията на българите с държавата на Атила не са напълно изяснени, тъй като се водят спорове за нейната източна граница. Според различни изследователи тя може да се намира от река Дон до Алтай. Във всички случаи част от българските племена са влизали в нейния състав, но е възможно някои от тях да са оставали извън нея. Според някои автори с името Авитохол в Именника на българските владетели е означен именно Атила.
Прокопий цитира легендарен разказ, според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава. Вероятно през първата половина на 5 век те нападат готите на запад от Дон и ги изтласкват от Черноморска Скития. Кутригурите се установяват в новозавладените земи, а утигурите се връщат източно от реката. Според някои автори, всъщност името на племената са кутри и ути, а наставката -гури просто означава хора, народ.
Първите по-надеждни сведения за българите са от края на 5 век. През 482 Източната Римска империя е нападната от остготите и император Зенон сключва съюз срещу тях с кутригурите. Вероятно за същата война се отнасят и сведенията в готските хроники, където е и първото споменаване на името българи в европейски източник. Там се говори за победа на крал Теодорих срещу българска войска в Срем.
